КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Балканското - образ и очарование

Тема на броя | Зорница Раданова

Ако търсите леко четиво -  за времето докато се возите в автобуса на път за работа, тази книга не е за вас. Това не е поредният чиклит, който просто ще мине през погледа ви и след това няма да остави нито следа в съзнанието.  Това не е и строго морално четиво, което трябва да се сдвъвква бавно и със записки... Опитах се да потърся прилика с творчеството на сладкодумния Елин Пелин, но не успях... Търсих мотив от Йовковите разкази, но пак не се справих... Върнах се в народното творчество и не открих нищо.... Защото тези разкази събират в себе си и красотата на Елин Пелиновите сюжети, и човещината на Йовковите герои... те ни отвеждат в извора на народното творчество, едновременно с това ни срещат с болката и радостта на живота.... Тези страници няма да ви натоварят с тежки размисли, но не се захващайте с тях, ако нямате няколко часа спокойствие. Очаква ви среща с човешките грехове и страсти, с любовта и вярата, с Бог и Аллах, със съпружеската вярност и изневярата.  Тук са си дали среща вълшебството и реалността.... И тук „Балканското“ приема друг образ и очарование...  


Посегнах към тази книга  с леко притеснение. Кой знае защо, от толкова много изчетена литература, думата „Балкански“ ми навява само отрицателни  асоциации... Разлистих произволно две – три  страници и погледът ми се спря върху няколко реда: 

Цигарата димеше между пръстите на мъжа. Аз  исках да питам още и още, но нещо в погледа на Али ме накара да спра и промених въпроса си.

   — А откъде си сигурен, че е станало точно така?

   Той смачка цигарата с гумен ботуш. Стана бавно, оправи палтото си и ме погледна, сякаш виждаше през мен някого друг.

   — Аз съм съпругът на Фатиме. Оня, на когото тя цял живот изневеряваше с другия мъж. Сега имам друга жена и друг син, но никоя няма като нейните сини шалвари и отровната, но сладка като локум ръка. Да ти кажа, момче, ако ще ставаш писател, пиши само  за любовта. Тя е по-добрата религия. Без нея нито в джамията, нито в църквата има Бог.
   
 
Не усетих как изчетох всичко до последната страница.... 
Ако търсите леко четиво -  за времето докато се возите в автобуса на път за работа, тази книга не е за вас. Това не е поредният чиклит, който просто ще мине през погледа ви и след това няма да остави нито следа в съзнанието.  Това не е и строго морално четиво, което трябва да се сдвъвква бавно и със записки... Опитах се да потърся прилика с творчеството на сладкодумния Елин Пелин, но не успях... Търсих мотив от Йовковите разкази, но пак не се справих... Върнах се в народното творчество и не открих нищо.... Защото тези разкази събират в себе си и красотата на Елин Пелиновите сюжети, и човещината на Йовковите герои... те ни отвеждат в извора на народното творчество, едновременно с това ни срещат с болката и радостта на живота.... Тези страници няма да ви натоварят с тежки размисли, но не се захващайте с тях, ако нямате няколко часа спокойствие. Очаква ви среща с човешките грехове и страсти, с любовта и вярата, с Бог и Аллах, със съпружеската вярност и изневярата.  Тук са си дали среща вълшебството и реалността.... И тук „Балканското“ приема друг образ и очарование...  

Вземете тази книга в ръце – и тя няма да ви остави, докато не затворите и последната страница. До тогава всяка казана дума за нея ще бъде просто реклама....


2009-04-03 | Прочетена: 1607