КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

“Небесна трапеза” с приятели и слънчево вино.

Критични вибрации | Камелия Иванова

В новата си поетична книга с избрана лирика поетът Димитър Милов кани на “небесна трапеза” своите детски и светли години от младостта, своите приятели, поетите, от коите се е учил, страховете и желанията си, да си поговорят с по чаша “небесно питие”.


Димитър Милов"Небесна трапеза"
 Димитър Милов
"Народна култура"









В новата си поетична книга с избрана лирика поетът Димитър Милов кани на “небесна трапеза” своите детски и светли години от младостта, своите приятели, поетите, от коите се е учил, страховете и желанията си, да си поговорят с по чаша “небесно питие” в ръка. И ги повежда през Рила, където е скътано родното му място Тополница (“Село в ниското. Село с високи тополи”), където “под крило на обич” е роден и “закърмен” с “блага дума”. Поканил е най- скъпите, най- верните приятели, за да сподели с тях “написаното на свещ”, когато е “скръбна, непрогледна тъмнина” и светулки “се носеха във такт”.
Светулките се носеха във такт.
След време проумях, че бе това
тържествен танц на светлината.

(“Нощ”)

И изгряват светулки в мрака на вечерта, сред които поетът споделя своето усещане за времето, “когато си на 33” –
във възрастта, наречена Христова,
не виждаш месеца като подкова,
през рамото ти хвърлена в зори.

(“Когато си на 33”)

И когато молитвата ти е за “силен враг”, а страхът е страх от ореол, с който може “утрешният ден” челото ти да стегне.
Когато “кървят душите” и вярваш, че
силата ми скрита е в земята,
тя през корена ми търси брод.
Всеки има своя брод, по който минава в живота, видян като “зимно дърво, натежало без плод”, с дни – “празни гнезда”, сред които “грее бяла звезда”. За лирика Д. Милов те са в споделянето и поезията, в ласката и любовта, в копнежа по рано загубения баща и майката – светица. За тях той разказва в книгата си, заобиколен в страниците и от своите учители и приятели,
забили остри плугове
във нивата, която ще орете -
в един ярем с тях.

(“Мелници”).

Книгата е изпълнена с нежност, копнеж и сила. Използвайки формата на класическия стих, авторът изгражда цветни образи, обрисува един самостоятелен и завършен свят, който може да бъде видян и почувстван, в който светят малки светлинки, дори и сред непрогледната тъма, в който Надеждата е заела най- високия трон, а ароматът на “бели тополи”и “борове бели” омайва и се носи навред. Този свят е роден в мига, в който
О, чудо! – на поета в ухото
нашепва стих самият Бог...
("Тържество")


2007-11-22 | Прочетена: 1624