КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Адриан Лазаровски - сбъдващият мечти

Прeдстaвяме Ви | Северина Самоковлийска

Запознах се с Адриан Лазаровски съвсем случайно. Прочетох в списание Фентъзи Фактор „Гостоприемникът“ и разказът толкова ме порази с живата си, оголена и негримирана проза, че реших да драсна два реда на писателя и да го поздравя. Отговорът беше мигновен и изненадващ – ако добре си спомням гласеше „Ти си една от малкото, които мислят така.“
За мен това е едно от най-важните предимства на Адриан – дори тогава, години преди да излезе „За писането“ на Кинг, той вече се беше заклел да не казва „възнаграждение“, когато има предвид „бакшиш“, и е излишно да споменавам че дори не би се замислил преди да каже „Джон спря да се изсере“*


Адриан ЛазаровскиЗапознах се с Адриан Лазаровски съвсем случайно. Прочетох в списание Фентъзи Фактор „Гостоприемникът“ и разказът толкова ме порази с живата си, оголена и негримирана проза, че реших да драсна два реда на писателя и да го поздравя. Отговорът беше мигновен и изненадващ – ако добре си спомням гласеше „Ти си една от малкото, които мислят така.“
За мен това е едно от най-важните предимства на Адриан – дори тогава, години преди да излезе „За писането“ на Кинг, той вече се беше заклел да не казва „възнаграждение“, когато има предвид „бакшиш“, и е излишно да споменавам че дори не би се замислил преди да каже „Джон спря да се изсере“*
Решихме да се видим и да пием по бира. Мисля, че тъкмо по това време беше започнал да работи над първия си сборник на Хауърд Лъвкрафт – Шепнещият в тъмнината.
После в един момент загубихме връзка, но никога не съм преставала да го държа под око и да се радвам на всичко, което излиза изпод перото му – без значение дали е превод, или авторско произведение. Адриан е човек, който работи дълго и упорито, за да стигне до където е, и не се и съмнявам, че тепърва ще говорим за него... Но „млъкни сърце“!
                                                           Нека влезе...
                                                                               Сбъдващият мечти...

Имаш зад гърба си над 80 проведени от теб интервюта... Как се чувстваш от другата страна на барикадата - когато трябва да отговаряш?
Далеч по-добре, понеже не се чувствам на работа и не завися от капризите на рокзвездата срещу мен. Е, и хонорар няма да получа, но пък можеш да ме почерпиш нещо впоследствие

От публикуването на „Гостоприемник“(списание Фентъзи Фактор, 2000г.) мина доста време. Какво донесе то(времето) на Адриан Лазаровски?
Много неща. В цифри – около петдесет преведени от мен книги (в това число последните шест тухли на любимия ми Стивън Кинг), два романа (единият, „Моливко и Сръчко в България”, е с изчерпан тираж, а другият – „Завладей българите!” - предстои), шест награди (четири за авторски разкази и две за преводи) и над осемдесет интервюта с рокизпълнители, както сама отбеляза.

А какво му отне?
Нищо друго, освен девет години от живота му

Ще си позволя един въпрос, който винаги съм искала да ти задам - ако трябва да напишеш история на хоръра, как би изглеждала тя – на кратко, разбира се?
Доста труден въпрос ми задаваш, понеже жанрът „хорър” в широк смисъл (както аз го разбирам) може да бъде открит в множество шедьоври на световната литература, които за неерудирания читател на пръв поглед нямат нищо общо с „хорър”-а… Бих ти отговорил така – без следните десет автори не само хорърът, но и световната литература би обедняла значително (изброявам ги по хронологичен ред): Чарлз Робърт Матюрин, Брам Стоукър, Едгар Алан По, Хауърд Филипс Лъвкрафт, Джордж Оруел, Михаил Булгаков, Уилям Голдинг, Рей Бредбъри, Стивън Кинг, Брет Ийстън Елис.

Как решихте с Валентин Постников да създадете „Моливко и Сръчко в България“? Мислиш ли да продължиш да радваш най-малките?
Разбира се. Онова, което не споменах в отговор на втория ти въпрос, е, че през последните години значително разширих творческия си мироглед. Ранните ми текстове бяха в жанровете хорър и психотрилър, ала постепенно започнах да прекрачвам границите и да пристъпвам в дебрите на фентъзито, кримито, детската литература, хумора, сатирата, пародията… С Валентин Постников се запознахме покрай преводите ми на романите му за Моливко и Сръчко. През лятото на 2006-а той беше за няколко дни във Варна и - по щастливо стечение на обстоятелствата! - и аз бях там по същото време... Запознахме се, поговорихме си, харесахме се... и решихме да създадем заедно романа “Моливко и Сръчко в България”. Още същата вечер Валентин обяви публично тази идея на писателска среща в Руското консулство във Варна (той бе дошъл с цяла делегация руски автори, от които единствено Постников е издаван у нас). Романът излезе няколко месеца по-късно - за Деня на детето, - самият Валентин дойде в България за премиерата и двамата обиколихме всички национални телевизии и вестници. Дали заради тази рекламна кампания, или заради нещо друго, но първият тираж на книгата се изчерпи за броени месеци.

Не е ли много голям скокът от създаване на психологически трилъри и хорър към детска литература?
Ако го правиш насила или заради сребролюбие, скокът е не само голям – той е невъзможен. Аз обаче се ръководя от едно златно правило в литературните си занимания – пиши това, което искаш да четеш. Така навремето преведох и Лъвкрафт. Помня как в продължение на години обикалях в търсене на негови книги на български, ала така и никой не издаде нещо след прекрасния сборник на Любомир Николов „Дебнещият страх”. Накрая собственоръчно запретнах ръкави и на книжния ни пазар се появиха „Шепнещият в тъмнината”, „Зовът на Ктхулу” и „Възкресителят”.

Разкажи повече за риалити романите. В чия глава се зароди идеята и каква е цялостната концепция?
Идеята принадлежи на журналистите от радио „София” Елена Бозова, Кин Стоянов и Емил Янев и, доколкото ми е известно, няма аналог в света. Не става дума за радио-театър или радио-пиеса, а за съвършено нов радио-литературен жанр – в така наречената „стори лаборатория” на радиото романите се създават на живо, в разговор между водещия и автора разказвач. Всеки въпрос може да тласне сюжета в съвършено неочаквана посока. Схемата е 10 разказвачи, 10 глави (в „Стражите на съзвездие Пентаграм” бе леко променена – 10 разказвачи, 11 глави).

Как възприема редакторът в теб тези изяви на прима виста? Понякога иска ли ти се да можеш да се върнеш и да промениш нещо?
О, редакторът в мен тогава мълчи, понеже се изявявам или като автор, или като координатор, и съответно се понасям с пълна сила по течението на импровизациите и забавлението. За добро или за зло, такива са правилата, така че решението е едно – колкото по-талантливи и добри автори участват, толкова по-малък е рискът от евентуални гафове.

В риалити романа „Стражите на съзвездие Пентаграм“ ти си селекционер и главен координатор. На какъв принцип извърши подбора на участниците?
Да, освен участник в „Четвъртият идва винаги пръв”, „Коварна Варна”, „Голямото писане” и „Кетцалкоатъл срещу Димящото огледало” (който тече в ефир в момента), бях главен координатор и селекционер на „Стражите на съзвездие Пентаграм”. Постарах се да сглобя разнообразен и пъстър тим, в който да доминират младите автори с отношение към фентъзи литературата. Първоначалната идея беше това да е „детски фентъзи роман”, ала не исках да го затваряме в толкова тесен таргет. Ето защо създадохме произведение с динамична и интригуваща фабула, за да привлечем по-младите читатели на възраст между 12 и 19 години, ала засегнахме и по-дълбоки философски пластове - основната тема на романа е съдбата на изкуството и творческата личност и от нея следват всички други въпроси, разгледани в произведението, а именно - отговорността и бремето на твореца, трудностите да си творец в един все по-комерсиализиран и унифициран свят, предизвикателствата и пречките пред човека на изкуството, дилемата „елитарно изкуство – изкуство за масите”, опозицията „Сталин – Булгаков” (Владетелят и Творецът), противопоставянето „талант – гений”, пътят на изкуството като път към самопознанието и хармонията, сблъсъкът „микрокосмос – макрокосмос”… Винаги съм изповядвал тезата за баланс между формата и съдържанието, текста и подтекста, фабулата и философията, сюжета и персонажите… В същото време в екипа има безспорен майстор на детската литература (Постников), двама професионални преводачи (Лазаровски и Манова), двама литературоведи (Лазаровски и Христов), четирима журналисти (Лазаровски, Иванов, Маринова, Събев), двама активни участници във фендъма (Маринова и Филков), двама застъпници на „твърдата” научна фантастика (Филков и Димитров), двама апологети на фентъзи жанра (Маринова и Михов), един поет (Христов) и поне петима доказани майстори на съспенса.

Кои писатели взеха участие в "Стражите"?
1 глава - Валентин Постников – авторът на „Моливко и Сръчко”, един от най-популярните детски писатели в Русия с тираж над 4 милиона и множество престижни награди;
2 глава – моя милост
3 глава - Андрей Михов – автор на фентъзи трилогията „Окото на Хор” и трилъра „Седемте смъртни”, и двете под печат в американското издателство „Харпър Колинс”; в момента продължава образованието си в Швейцария и пише предимно на английски;
4 глава - Мирослав Филков – специалист по компютърни технологии и автор на множество разкази в жанровете фантастика и фентъзи;
5 глава - Иван Димитров – автор на книгата-игра „Господарят на душите” и на множество разкази в жанровете фентъзи, научна фантастика, антиутопия и киберпънк, публикувани в редица родни антологии;
6 глава - Мартина Маринова – музикален журналист и автор на фентъзи, активен участник в българския фентъзи фендъм;
7 глава - Бранимир Събев – автор на книгата „Хоро от гарвани”, лауреат на редица престижни литературни награди;
8 глава - Благой Д. Иванов – киножурналист, лауреат на награди за кратка проза в жанровете хорър и фантастика (първият носител на наградата за хорър разказ на Агоп-Мелконяновото списание „Върколак”);
9 глава – Иван Христов – един от най-добрите съвременни български поети, автор на книгите „Сбогом, деветнайсети век” и „Бдин”, лауреат на наградите „Южна Пролет” и „Светлоструй”, литературен критик и музикант;
10 глава – Вихра Манова, професионален редактор и преводач на фантастика, хорър и фентъзи (Азимов, Зелазни, Кинг);
11 глава – Отново моя милост. От радиото категорично настояха да се погрижа за началото и финала на романа, понеже концепцията не е шега работа.

Как ще се разпространява романът?
„Стражите на съзвездие Пентаграм” ще бъде издаден под две форми – като луксозен 48-страничен пълноцветен комикс и роман в книжно тяло + CD с избрани моменти от ефира (какъвто беше случаят с криминалния риалити роман „Четвъртият идва винаги пръв”). Комиксът ще бъде публикуван и на английски и руски. След това всичко зависи от успеха, който пожъне – в случай че пазарът го позволява, и романът ще го последва зад граница. Макар и да разказва за български герои, учещи в софийско училище, историята е универсална, а вселенските й измерения, динамичният сюжет и оригиналната концепция я правят конкурентноспособна на преситения от еднотипни и клиширани фентъзи произведения международен пазар.

Първата годишнина на риалити романите беше отбелязана със спектакъла „Голямото писане“ - радио шоу, продължило два часа и предавано на живо от БНР. От екипа разказвачи ти беше човека с най-голям опит в този нов жанр – тоест участвал си в най-голям брой романи. Това донесе ли ти някакво преимущество?
Възможно е, но бързам да кажа, че всички се представиха изключително добре. Сама разбираш какъв бе шансът да се падне съответстващо на жанра си заглавие. Присъдата на жребия гласеше: „Бургас, морето и чехкините” – сапунка. В момента работя над сценария на комикса, който ще излезе в разгара на лятото (както подобава на заглавието и жанра).

Стивън Кинг казва, че „писането е самотна професия“, как ти се отразява на теб това „споделено“ преживяване?
Най-важното нещо, което един творец би могъл да научи от риалити романите, е умението да работиш в екип с други творци, които са не по-малко талантливи от теб. А това означава да не си писател-мегаломан, съзерцаващ високомерно света – и другите писатели, ха-ха! - от своята кула от слонова кост. Трябва да умееш да изслушваш другия и да приемаш без оскърбление недостатъците, които той посочи в текста ти. Така стигаме до едно от най-важните условия да създаваш качествена литература – диалогът. Без диалог (бил той вътрешен, със самия себе си, или с другите) няма художествена литература, а само тенденциозно написани скучни трактати. Тръпката в създаването на риалити романите е невероятна, но нямам никакво намерение да изоставям и по-„традиционното” писане… То е и невъзможно да го изоставиш, ако наистина го обичаш.

Мразя въпросите-клишета, за това за финал на нашия разговор, няма да питам какви са бъдещите ти планове, надявам се да си признаеш сам... Вместо това ще се радвам да споделиш чии мечти сбъдва Адриан Лазаровски:) ?
На хората около себе си, на любимата си немска овчарка (тя е едновременно мечтателна и агресивна натура) и на самия мен, естествено. За да се сбъдват мечтите ти, е нужно едно-единствено нещо – да обичаш истински. За любовта няма невъзможни неща.


* вж „За писането: мемоари на занаята“ Стивън Кинг, превод Евелина Банева 2006г.


2009-04-19 | Прочетена: 1752