Справедливост за всички - излъчване и стил, въпреки забележките

Тема на броя

Зорница Раданова | 2009-04-19


Справедливост за всички„Драги читатели,
В ръцете си държите поредния брой на музикалното списание за рок и метъл „В името на … рока”. Дълго се колебах как да започна новото издание и реших да ви разкажа една красива приказка. Това е приказката за група младежи, решили да покорят света с музиката си. Историята на една мечта, дълго съществувала в съзнанието им. С постоянство и упоритост те се сдобили с мениджър, договор с музикална компания, направили 3 – 4 албума и светът се оказал в краката им…”


На мен се падна тежката и отговорна (а по-късно разбрах, че и приятна) задача да представя първата книга на младия автор Георги Вуйков. Признавам си, че до този момент не бях чувала името му, но се постарах да го представя възможно най-добре на читателите. Затова му зададох няколко въпроса, свързани с тръпката да издадеш първа книга, а после се захванах да изчета „Справедливост за всички”, за да си напиша и думичките, свързани с книгата.
Зарекох се да не бъда критична – все пак не аз, а той е успял да реализира първата си книга. Зарекох се, но не успях – не заради интересния замисъл, нито заради реалистичния, далеч не розово- приказен сюжет. Защото сюжетът е жив и оригинален, и разказва историята на едни млади хора, които си пробиват път в шоу бизнеса. Защото тук Георги Вуйков разкрива, че понякога в живота не всичко е розово, но постоянството и целеустремеността винаги водят до забележителни резултати.
Заглавието ме подготви да очаквам суров разказ за тъмни организации, подземни сили и политически интриги. Това обаче се оказа крайно погрешна представа за съдържанието.
Тук срещнах любовни трепети и дори сцени на страст, които ми се сториха някак неуместни и изкуствени. Срещнах групарите от АквилА – няколко момчета с мечти и стремежи да се наложат в света на шоубизнеса, срещнах успешната и магнетична Рокси Джейн, която освен че проправя пътя на музикантите, събужда в някои от тях неукротими чувства. Срещнах борбата на един млад човек за своята съдба, любов и бъдеще…
Усетих жив език, изпъстрен с ново навлезли в езика ни думи, които говорят, че съвремието ни се отразява и в творчеството, но на моменти ми се струват неподходящи и твърде „живи и ежедневни” за едно литературно произведение, пък било то и съвременно и модерно.
Забелязах един изчистен, простичък език, много подходящ за сценично изпълнение, но малко недостатъчен за книга… но се впечатлих от един ярък авторов почерк, със собствено излъчване и стил.
Ще спра до тук с критичността си. И ще се радвам да ме опровергаете… след като прочетете тази книга!


2009-04-19 | Прочетена: 1725