КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Г. Вуйков: Във всеки образ има част от мен

Тема на броя | Зорница Раданова

Идеята за книгата се роди преди около 2 години. Преглеждах старите броеве на едно рок списание и си казах „защо да не разкажа историята на една група?”. Първоначално мислех да напиша разказ. Споделих идеята с един приятел музикант, който много се въодушеви и веднага започна да ми дава предложения какво да включа в „романа”. И така, идеята за разказ се превърна в роман. 


Георги Вуйков1. Кога се роди идеята да издадете тази книга?
Идеята за книгата се роди преди около 2 години. Преглеждах старите броеве на едно рок списание и си казах „защо да не разкажа историята на една група?”. Първоначално мислех да напиша разказ. Споделих идеята с един приятел музикант, който много се въодушеви и веднага започна да ми дава предложения какво да включа в „романа”. И така, идеята за разказ се превърна в роман.

2. Колко време отделихте за написването й?
Около 5 месеца.

3. Героите, които срещаме, имат ли свой прототип в реалния живот?
Да, прототип на основния китарист и фронтмен Павел е гениалният според мен китарист Ричи Блекмор. Общо взето прототипите на героите са реално съществуващи музиканти. Прототипът на Рени обаче няма нищо общо с музиката.

4. Кой е вашия герой тук? В кой образ откривате себе си?
Всичките. Няма конкретен герой, за който да кажа „това съм аз”. Във всеки от образите има част от мен – майтапчийският дух на Мишо, разумната пресметливост на Павел, емоционалността на Митко – всичко това съм аз.

5. Какво се случва с тези младежи след последната страница?
Всеки тръгва по своя път, предопределен от самите тях. Има и изненади, но ще ги оставим за следващия роман и няма да ги разкривам сега.

6. Трудно ли се подготвя печат на нова книга?
О, много трудно. След написването на суровия текст (нещо, което се случи за около 2 месеца) се наложи да го редактирам, тъй като имаше много неща за изчистване. Това отне още около 3 месеца. Чак когато реших, че романът е готов, се обърнах към издател. След това се оказа, че има още доста работа да се свърши. Така, че ако някой мисли, че е лесно да се подготви книга за печат, жестоко се лъже.

7. Как се работи с редактори, издатели?
Ако редакторите и издателите си знаят работата и знаят какво искат, няма проблем. Аз лично усещах, че и издателят, и редакторката вярваха в мен, усещах, че искат да създадем един доста добър продукт, нещо, което се случи. Използвам случая да им благодаря.

8. Необходима ли е намесата на някой, който да прецени има ли нужда от корекции, промени, редактиране?
Не просто необходима, задължителна е. Страничният поглед винаги е от полза, понеже един автор не може да погледне на творбата си отстрани. Хубаво е някой да му подскаже ако има пропуски или неточности. Но пък е важно редакторът да не налага мнението си, а да остави авторът сам да прецени дали да се възползва от съветите му.

9. Какво е усещането да издадеш първа книга?
Много приятно, неописуемо, вълнуващо, бих казал и стимулиращо. Невероятно е да държиш в ръцете си нещо, сътворено от самия теб. А когато го споделиш с най-близките си хора, тогава е още по-емоционално.

10. Да очакваме ли следваща книга?
Да, в момента пиша продължение на „Справедливост за всички”. И мисля да не спирам до тук.

11. Какво ще посъветвате младите автори, които искат да направят своя дебют и да издадат книга?
Преди всичко да повярват в себе си. И да не се отказват при първите трудности (може би около 5-6 пъти бях пред отказване, докато пишех романа). Когато човек е упорит, резултати излизат налице. Разбира се, много е важно да разчитат на подкрепата на най-близките си хора – семейство, роднини, приятели. Само и единствено в спокойна обстановка биха могли да постигнат желаното.


2009-04-19 | Прочетена: 1615