Жасмин - една Демониада

Тема на броя

Зорница Раданова | 2009-04-19


ЖасминЗная, че професионалистът, който се занимава с рецензии, трябва да се справи с всяка книга, а не да избира коя му харесва. Аз обаче все още не съм професионален критик, имам тази привилегия и мога да избера книгата, за която да пиша. И в един прекрасен ден ми предложиха 3 нови български книги, така че аз се спрях на „Жасмин”. Всъщност, работното име на романа беше Демониада - някак ме заплени това име, омагьоса ме, пък и името на авторката ми прозвуча омайващо, горещо и същевременно екзотично - – Малена Ашри.
Не крия, че малко се постреснах от това заглавие – демони, един страшен уводен текст, че се зачудих дали направих правилния избор с тази книга, дали не трябваше да заложа на нещо по-стандартно, по-обичайно, но за което нямаше да се затрудня да напиша няколко реда.
Прелистих набързо страниците. Попаднах частично на понятия и имена, които ми навяха идеята, че романът е твърде съвременен, че това, за което се разказва, би могло да е дори по действителен случай…
Затова се върнах в началото и започнах да чета внимателно.
ЦСКА, Биг Брадър, „Първичен инстинкт”, Шакира и Бийонсе, Бенджи, Закс и Звездният принц, Алиса в страната на чудесата, Агата Кристи, Синьо Лято, Арабела, Тримата мускетари, Елин Пелин, Яворов, Паулу Куелю, …. Странна смесица от стилове, образи, пространства и времена, една еклектична сплав, която обаче, напук на всичко, стоеше много добре като цялостно излъчване. Не измислих друга подходяща ситуация, в която „Сексът и градът” да съжителства с „Отнесени от вихъра” и това да не дразни окото на Негово Величество Читателя.
А съдържанието? За какво може да се разказва в романа на една млада българска авторка? Да кажа за какво става дума в едно криминале си е направо убийствено. Затова избрах част от текста:
„Винаги има надежда. Винаги. Не са намерили тялото й, това все пак е нещо. Може да се е спасила някак си. Може въобще да не е била в самолета, въпреки че от компанията твърдяха обратното. Може би просто е станала грешка. Само че… да бъдем реалисти. Досега трябваше да се е обадила, нали. Освен ако не си е загубила паметта, като героините от любимите сапунки на жена му. Не, това вече беше прекалено – главата му се задръстваше от все по-абсурдни мисли. Доведената му дъщеря (той никога не престана да я възприема като такава, макар че се опитваше да не го показва) бе загинала във въздуха, все едно дали жертва на терористи или на пилотска грешка, нея вече я нямаше.”

Замислих се сериозно: това е роман на млада българска авторка, произведение с криминален дух, необходимо ли е да си дават среща тук имена и образи от такава широка гама… Не може ли простичко да се разкаже една заплетена история, накрая да се стигне до развръзката и да стане ясно на читателя кой е лошият и кой – прецаканият?
Няма начин – ако това беше простичка история, тя нямаше да ме заплени, нямаше да ме върне във времето, когато гледах Бенджи, Закс и Звездния принц, нямаше да пренесе в миговете, прекарани с Елин Пелин и Тримата Мускетари. И вероятно нямаше да ме впечатли, защото "Биг Брадър" и "Сексът и градът" са нещо толкова обикновено, че едва ли някой им обръща внимание.

Признавам, сериозно се затрудних този път – не е лесно да рецензираш хубава книга. Каквото и да кажеш за нея, ще излезе или реклама, или напарфюмирана критика, а не това е целта…. Целта е сами да се уверите, че младите хора също могат да имат широки виждания и богата обща култура, което, в съчетание с талант и усет, могат да родят нещо прекрасно – „Демониада”, а всъщност – „Жасмин” .


2009-04-19 | Прочетена: 1609