Жасмин - тъмната половина

Тема на броя

Северина Самоковлийска | 2009-04-19


ЖасминДревен китайски мъдрец някога бе казал, че който не може да пише, става литературен критик. След като прочетох романа „Жасмин” и видях на какъв хал е съвременната БГ литература, се радвам, че минах към противниковия фронт.
Ако успеете да преглътнете първата част – малко скучничка завръзка, но доста добре изградени образи, особено на двамата герои от мъжки пол – във втората част ви очаква изненада.
Това, което в началото прилича на обикновено животоописание на четирима млади, изведнъж се превръща в кримка - вихър от отрови, падащи самолети, близначки, съперничества, чужди фалшиви паспорти...
Книгата ще ви дойде добре, ако имате нужда да не разсъждавате особено много. Изводите ви ги прави писателката, под формата на дълги морални поучения от страна на самите герои. За вас остава само да четете, и да разпускате.
Това е основният недостатък на тази книга – отнема на читателя възможността сам да се досети за някои неща, отнема му усещането за откривателство и „съучастничество“.
Като цяло оценката ми за творбата щеше да е положителна, но една непростима шаблонизация проваля всичко – отрицателните герои, фанатици и с промити мозъци, и естествно мюсюлмани. Подобно отношение към изповядващите която и да е религия, е непростимо. Глобализацията, освен че е факт, е и необходимост, харесва ни или не. Съзнавам, че след пет века еди-чие си „присъствие“, омразата и ксенофобията са ни в кръвта и поради тази причина смятам, че да ги подхранваме допълнително по какъвто и да е начин е непростимо.
Знам, че това е много на мода в Щатите а и в доста западноевропейски страни. Но там на мода е и да грабнеш едно пушкало, да влезеш в някое училище и да си спретнеш малко „Counterstrike“ на живо.
Оценката ми за романа „Жасмин“ ще е – не беше лоша, но втори път едва ли ще го прочета.


2009-04-19 | Прочетена: 1586