Всяка мечта си струва усилията

Тема на броя

Зорница Раданова | 2009-04-19


1. Кога се роди идеята да издадете тази книга? Някой помогна ли Ви да вземете решението, някой разколеба ли Ви?
„.Жасмин” престоя в компютъра ми цяла година, преди да се реша да я издам. Всички, които знаеха за нейното съществуване, ме окуражаваха за тази финална стъпка, докато накрая капитулирах.

2. Колко време отделихте за написването й?
Написах я за около 9 месеца. По стечение на обстоятелствата имах свободата да разполагам с времето си, затова и успях да я завърша толкова бързо.

3. Героите, които срещаме, имат ли свой прототип в реалния живот?
Само един, но той е второстепенен образ. Не обичам да пиша за реални хора, предпочитам да моделирам персонажите според фантазиите си.

4. Кой е вашия герой тук? В кой образ откривате себе си?
Аз съм всички и всеки един от героите си.

5. Какво се случва с тези младежи след последната страница?
Случва се продължение в главата на автора. Дали обаче то ще види бял свят, това още не мога да кажа.

6. Трудно ли се подготвя печат на нова книга?
За това трябва да попитате издателя ми. Предполагам, че не е особено лесно, но когато човек е професионалист, нещата се получават.

7. Как се работи с редактори, издатели?
Романът беше редактиран от мен самата, а моя близка приятелка се зае с корекциите по техническата част. Да се работи с нея беше удоволствие. Що се отнася до издаването му, бих искала да изкажа специална благодарност на г-н Иван Богданов, управител на Фондация „Буквите”, за професионалното му отношение и съпричастност. Когато и двете страни са наясно какво искат, резултатът е налице.

8. Необходима ли е намесата на някой, който да прецени има ли нужда от корекции, промени, редактиране?
Понякога да. Зависи кое точно и до каква степен иска да го промени. Аз например смених заглавието на моята книга по препоръка на г-н Богданов, тъй като оригиналното заглавие „Демониада” би подвело читателите, насочвайки ги към съвсем различен жанр. Но в случая мненията ни съвпадаха. Той имаше и други забележки, с които не бях съгласна и съответно не ги приех.

9. Какво е усещането да издадеш първа книга?
Когато осъзнаеш, че си реализирал една от най-големите си мечти, разбираш, че си е струвало усилията. Страшно съм горда със себе си. Аз съм човек, който се захваща за няколко неща едновременно и много малко довежда до край, по простата причина, че бързо ми омръзват. Така че този роман е невероятно постижение за мен.

10. Да очакваме ли следваща книга?
Да! Макар че имам толкова много идеи, че се чудя от къде да започна.

11. Какво ще посъветвате младите автори, които искат да направят своя дебют и да издадат книга?
Да действат смело. Нека и други да имат възможност да оценят творчеството им. Чувството да държиш собствената си книга в ръка е несравнимо.


2009-04-19 | Прочетена: 1706