КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

За да зарадваш читателя, трябва повече труд

Тема на броя

Зорница Раданова | 2009-04-19


Говорим си за секс1. Кога се роди идеята да издадете тази книга? Някой помогна ли Ви да вземете решението, някой разколеба ли Ви?
- Идеята да напиша тази книга изкристализира окончателно в мразовит февруарски ден преди три години, когато реших най-накрая да се вслушам в молбите на многобройните си читатели от виртуалната мрежа и да напиша нещо "по-голямо" от разказите, есетата, памфлетите и бурлеските, с които дотогава ги забавлявах.

2. Колко време отделихте за написването й?
- Написах я за две години и половина. Не мога да проумея автори, които пишат по 500 страници за две седмици. Според мен читателят заслужава много по-сериозно отношение.

3. Героите, които срещаме, имат ли свой прототип в реалния живот?
- Разбира се. Макар да не са едно към едно с литературния си образ, но основните им черти са запазени.

4. Кой е вашия герой тук? В кой образ откривате себе си?
- Мнозина биха казали, че главният герой - това съм аз. Но по-скоро съм искал да покажа, че всеки от нас би могъл да бъде на мястото на главния герой.

5. Какво се случва с тези младежи след последната страница?
- Е, те не са съвсем младежи след последната страница, но финалът е отворен и всеки може да си представи по собствено желание каква би могла да е по-нататъшната им съдба.

6. Трудно ли се подготвя печат на нова книга?
- Зависи. Ако имаш намерение да зарадваш читателя с нещо, което да му достави наслада, трябва и да се потрудиш повечко.

7. Как се работи с редактори, издатели?
- В моя случай много лесно. Тук намирам за уместно да им благодаря за коректността, точността и бързината, с която работиха.
Отделни благодарности отправям към художничката Даниела Минчева, създател на корицата.

8. Необходима ли е намесата на някой, който да прецени има ли нужда от корекции, промени, редактиране?
- Силно дискусионен е въпросът за ролята им по време на творческия процес. По принцип е добре авторът да чуе странични мнения, докато работи върху произведението. Но те трябва така да му помагат, че да не обезличават неговите индивидуални същина и почерк.

9. Какво е усещането да издадеш първа книга?
- Велико. Съизмеримо само с усещането да станеш родител за пръв път.

10. Да очакваме ли следваща книга?
- Да, очаквайте. Обаче не очаквайте срокове. Народната поговорка за "бързата работа" е една от любимите ми.

11. Какво ще посъветвате младите автори, които искат да направят своя дебют и да издадат книга?
- Да го направят. Но без да бързат и да не е "на всяка цена". Убеден съм, че един човек, с колкото и творческа нагласа и талант да е зареден, няма как да е събрал достатъчно впечатления и умения за създаването на произведение, с което да прикове вниманието на литературния свят, преди навършването на 30-тата си година. А после сам ще усети кога наистина му е дошло времето.


2009-04-19 | Прочетена: 1646