КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

За да зарадваш читателя, трябва повече труд

Тема на броя | Зорница Раданова

За първи път срещнах автора на „ГЗС” на едно събиране в клуб „Приятели на книгата”. Странно ми се стори това заглавие на новата му книга – само три букви, които така и не успях да свържа в някаква моя логика. После разбрах ( и каква логика само!!!) – Говорим си за секс. Уговорих и интервю с него – обещах си да няма нито думичка за секс, въпреки книгата.


Говорим си за секс1. Кога се роди идеята да издадете тази книга? Някой помогна ли Ви да вземете решението, някой разколеба ли Ви?
- Идеята да напиша тази книга изкристализира окончателно в мразовит февруарски ден преди три години, когато реших най-накрая да се вслушам в молбите на многобройните си читатели от виртуалната мрежа и да напиша нещо "по-голямо" от разказите, есетата, памфлетите и бурлеските, с които дотогава ги забавлявах.

2. Колко време отделихте за написването й?
- Написах я за две години и половина. Не мога да проумея автори, които пишат по 500 страници за две седмици. Според мен читателят заслужава много по-сериозно отношение.

3. Героите, които срещаме, имат ли свой прототип в реалния живот?
- Разбира се. Макар да не са едно към едно с литературния си образ, но основните им черти са запазени.

4. Кой е вашия герой тук? В кой образ откривате себе си?
- Мнозина биха казали, че главният герой - това съм аз. Но по-скоро съм искал да покажа, че всеки от нас би могъл да бъде на мястото на главния герой.

5. Какво се случва с тези младежи след последната страница?
- Е, те не са съвсем младежи след последната страница, но финалът е отворен и всеки може да си представи по собствено желание каква би могла да е по-нататъшната им съдба.

6. Трудно ли се подготвя печат на нова книга?
- Зависи. Ако имаш намерение да зарадваш читателя с нещо, което да му достави наслада, трябва и да се потрудиш повечко.

7. Как се работи с редактори, издатели?
- В моя случай много лесно. Тук намирам за уместно да им благодаря за коректността, точността и бързината, с която работиха.
Отделни благодарности отправям към художничката Даниела Минчева, създател на корицата.

8. Необходима ли е намесата на някой, който да прецени има ли нужда от корекции, промени, редактиране?
- Силно дискусионен е въпросът за ролята им по време на творческия процес. По принцип е добре авторът да чуе странични мнения, докато работи върху произведението. Но те трябва така да му помагат, че да не обезличават неговите индивидуални същина и почерк.

9. Какво е усещането да издадеш първа книга?
- Велико. Съизмеримо само с усещането да станеш родител за пръв път.

10. Да очакваме ли следваща книга?
- Да, очаквайте. Обаче не очаквайте срокове. Народната поговорка за "бързата работа" е една от любимите ми.

11. Какво ще посъветвате младите автори, които искат да направят своя дебют и да издадат книга?
- Да го направят. Но без да бързат и да не е "на всяка цена". Убеден съм, че един човек, с колкото и творческа нагласа и талант да е зареден, няма как да е събрал достатъчно впечатления и умения за създаването на произведение, с което да прикове вниманието на литературния свят, преди навършването на 30-тата си година. А после сам ще усети кога наистина му е дошло времето.


2009-04-19 | Прочетена: 1607